Как да публикувам в чужбина?
Мързеше ме да пиша за неща без практическа стойност, но добре, щом има търсене, ще има и предлагане :)
Първо да уточним термините - има голяма разлика между "пробил" и "издаден, отпечатан". Има един българин, който е "пробил" по света с писане, но той е драматург, а не романист или автор на разкази, нещата са по-различни, ако някой тук реши да напише пиеса, с удоволствие ще му припомня как проби навън Христо Бойчев.
Сега за издадените в чужбина български писатели. Да, те не са малко, аз лично сега се сещам също така за Иван Вазов, Николай Хайтов, Христо Ботев, Тодор Живков, Георги Джагаров, Любомир Левчев... Сега сериозно, как българските автори се издават в чужбина.
Първи начин за издаване в чужбина - българският автор Х. превежда и урежда издаването в България на чуждестранния автор У. Той на свой ред превежда и урежда издаването на българина в своята страна.
Втори начин за издаване в чужбина - българският автор Х. е на "ти" с властта и в рамките на държавната политика за популяризиране на българската култура по света неговите торби се превеждат и издават.
Трети начин за издаване в чужбина - българският автор Х. превежда или заплаща превода на своята творба на чужд език, издава я на свои разноски и вписва в биографията си, че има превод на едикакъв си език.
Четвърти, съвсем нов начин - наградата "ВИК".
И в четирите случая става дума за бутикови тиражи, чийто единствен смисъл е авторът Х. да впише в сивито си, че е издаван на чужди езици. Теоретически е възможно някой чуждестранен издател да прочете книгата и да открие скрития в нея диамант, но досега такива случаи с българи няма.
Да се върнем на пробива. За пробил на англоезичния пазар се счита писател с книга, от която са продадени (не издадени) поне десетина хиляди бройки, този писател вече привлича вниманието на литературните агенти и на издателите и те биха рискували да вложат пари в него. Такъв български писател е единствено Елиас Канети, който обаче е емигрирал от България в съвсем невръстна детска възраст и е българин толкова, колкото и Джон Атанасов.
Тук отварям дума за Димитър Динев, който проби на немскоезичния пазар (съжалявам, но в момента говорим за писанието като стока). Той е изключение, което потвърждава правилото - опростено рецептата му е следната: немска гимназия в България, 16-17 години учене и много напрегнат труд - както писателски, така и физически, за оцеляване - във Виена, гаранция за успех - никаква. Не всеки може да издържи това и то не за година-две, а за 15, може даже и за 20, 30, 40 години...
Възможно е българинът да подходи подобно на англичанин или американец - тогава написва книгата, плаща на специалист да я преведе (не се лъжете, че знаете езика много добре, трябва да го знаете перфектно, да сте живели много години в грамотна чуждоезикова среда), още по-добре плаща и на чужденец - професионален редактор, да я редактира и след това започва да чука по вратите на литературните агенти - в чужбина по правило не се контактува директно с издателите. Оттук-нататък не се плаща, но затова пък започва трудното - представете си, че сте български издател (у нас няма литературни агенти) и коренен жител на Сомалия или Казахстан ви праща свой роман, третиращ проблемите на съответната страна или пък описващ българската действителност, преведен на български от него или от нашенски тираджия, преминаващ през съответната страна (шегувам се, по-скоро от учителка в българското училище в тамошното ни посолство). Ще му обърнете ли внимание? Ще прочетете ли повече от 3 страници? Ще вложите ли пари за да го издадете и рекламирате?
И накрая нещо очебийно - ако авторът успее да заинтригува и да се продаде само на 100 човека у нас, ще успее ли да очарова масите в която и да е друга страна?
Всичко това го написах не за обезкуража когото и да било, има смисъл да се пише и издава, но все пак и птиците се съобразяват със закона за земното притегляне, нали така?
Добре! Това е добре, ще намеря преводач, ще му платя ( за 500 страници, в най- добрия случай около хилядарка) и от там нататък какво? Как да се добера до литературните агенти, след като в списъка на българските дори не фигурира подобна професия. Пък и защо трябва да рискувам с нещо българско, след като е явно отношението на българските критици към писаното слово. ( Особено ако говорим за определния за " шедьовър " роман " Естествен роман", на бездарният Георги Гоподинов. Ето, това е българската критика, способна да удостои с името "писател", дори този смехотворен и абсурден графоман).
ReplyDeleteС две думи искам да публикувам романа в Чужбина, и да нямам никакви връзки повече с България, но не знам как да се свръжа с тамошните издателства, и изобщо какъв е пътят на книгата? Моля пишете ми!
и да нямам никакви връзки повече с България,
ReplyDeleteВ смисъл - емиграция? Пък макар и вътрешна? :?
Прочетох с интерес статията. Искам да споделя нещо. Ако до сега никой не е пробил то, предполагам, скоро един българин, казва се Мартин Ралчевски, ще пробие на запад, казвам го отговорно, защото съм чел книгите му и са наистина прекрасни, а и знам, че живее в Англия. Просто няма начин това да не се случи! Желая му успех!
ReplyDeleteTaka e за бг авторите няма шанс ...
ReplyDeleteАко прочетете статията си пак и вие ще се откажете от опити да публикувате. Или може би вече сте се отказали. Аз смятам, че пътят може да бъде и друг, и то за бг автор. Ако няма нищо готово - може да пробва с поръчковото писане. Това поне се уважава в бг и което е положителното - уважава се с пари. Не можах да разбера какво му е лошото на писането за пари - това не е ли начин да се храниш с това, което мислиш, че можеш най-добре. Може би не всички "писатели" мечтаят за слава. Не сте ли виждали по форумите тъй наречените: ghost writers. Това са хора, които продават написаното от тях и не предявяват повече претенции за името си, т.е. хора, които не се вълнуват от славата, а само от парите. Знаете ли колко много са в България - МНОГОООО! колкото и абсурдно да звучи. Така че нещата не са толкова безнадеждни, стига да се съгласите да бъдете проститутка в писането :)
ReplyDeleteДиана, всеки път когато някой напише коментар прочитам отново статията, за да видя дали нещо не съм сбъркал. Не, не съм сбъркал що се отнася до публикуването в чужбина. Сбъркал съм обаче в други неща.
ReplyDeleteАз лично винаги съм искал публиката да не ме знае кой съм, но да чете писанията ми. За съжаление ако искаш да те четат, трябва да мислиш за писанията си като за стока - не само за да плащат за тях, но и за да си направят труда да ги прочетат. Не ви ли се е случвало да зачетете нещо и да кажете "Уф, това не е интересно" и да го оставите? Този автор не е успял да ви продаде произведението си.
Всички дейности, свързани с пленяването на някого за да зареса нещо твое, са сродни с проституирането. Политиците - за тях е ясно. Ами я помислете за продавачите и продавачките - как се усмихват на клиента, как му говорят мило, деколтето е важно, късата поличка помага... Да не давам други примери, ясна е работата. Във всичко това обаче няма нищо лошо, това е основен механизъм на човешките взаимоотношения - да се харесаш на другия. Доста продавачи го правят естествено, идва им отвътре, искрени са - това са успешните продавачи (нали е ясно, че "продавачи" са всички, които "предлагат на другите" и т.н.?)
Най-важното и в нашия занаят е да умееш да се продаваш. Хората да те знаят - те не са екстрасенси, за да усетят, че имаш шедьовър, трябва да им го кажеш и то така, че да ти повярват и да прочетат писанието ти.
Да пишеш за друг, който вече има име? Да, възможно е, ако ти плащат добре. За съжаление не плащат добре за това. Колкото е по-голямо името, толкова са по-добри хонорарите.
За поръчковото писане - пак се иска име, нали не очаквате, Диана, някой да спре някого на улицата и да му каже "Я ми напиши криминален разказ", този някой ще отиде при човек с име на криминален писател.
Писането е занаят, а писанията са стока. Това обаче не значи, че цялата работа около тях е вулгарна. Да, тя понякога е вулгарна, но може да бъде и много красива, много приятна, много облагородяваща и за писателя, и за читателя. В крайна сметка човек и плащайки си на проститутка може да прекара вълшебна нощ, нали така?
Първо, искам да подчертая, че онова, което написах е от личен опит. Аз пиша поръчково, печеля добре от това и изобщо не сте разбрали коментара ми, казвам го с цялото си уважение към един непознат. Аз нямам име, вие не ме познавате, нали? Но пиша поръчково и клиентите продължават да си поръчват вече в продължение на 2 години. С някои се сработвам, с други не. Не претендирам за високо качество, просто пробвам и виждам какво ще се получи. Освен това пиша всеки ден - нещо като ходенето на работа. Не смятам, че работата ми е вулгарна - напротив, доста е невинна, понякога ми се ще да беше малко по-вулгарна, за да се забавлявам повече. "Ако няма жестокост, няма забава" - казал го е Ницше. Освен че практикувам писането зад кулиси, вече се познавам и с други хора, които го правят. Понякога прехвърлям работа към някои от тях, нещо като в общност, особено ако получа 5 поръчки за един ден и нямам време да ги изпълня. Разбира се, преценям кой може да ги извърши почти толкова добре, колкото мен. Кофти моментът е, че от това се печели добре, ако си редовен, но никога не се забогатява. Тук вече съм съгласна с Вас. Наивно е да мислиш, че с писане ще забогатееш, особено ако си българин, живеещ в България. Относно думите, които изредихте, че писането е красива, приятна и облагородяваща дейност - за мен това си е bullshit. Писането, ако искате да е добро, е грозна, неприятна, убийствена за тялото и духа дейност, разсъбличаща ви до най-вътрешното покритие на костите и дори отвъд. Самият Толстой е казал, че ненавижда Ана Каренина и няма търпение да я завърши, за да му се махне от главата... И още едно уточнение - не става дума за писане за някой, който има име, а за клиент, който му трябва конкретен текст по дадена тема, под който да може да сложи името си. Понякога взаимоотношенията с клиентите са доста деликатни. Веднъж станал ти клиент, някой псевдописател не може да те смени като носна кърпа. Той е вързан за твоя стил - стилът, който си е купил. Като ги усетя, че стават параноици - например ако два дни не им отговоря на мейла - виждам, че вече им е трудно да продължат без мен. Като абсолютна проститутка аз винаги вдигам цената точно тогава. И познайте какво - те я заплащат. В заключение: клиентите ми са само българи, но нямам право да разкривам подробности по работата, която върша за тях, нито самоличността им. И не е нужно, ако ви заинтересува що е то ghost writer в по-голяма степен, вгледайте се в стила на писане и ще познаете. С най-чистосърдечни поздрави, Диана
ReplyDeleteЗначи, Диана, при Вас всичко е наред? Това може само да ме радва. :)
ReplyDeleteИнтересна дискусия...
ReplyDeleteНаскоро научих че Запрянов е публикувал в Англия...
Разтърсих се и се оказа, че е издал едва 500 броя и то отпечатани в БГ 'от Жанет45'
Странно?!
А между другото, книгата му носи само срам за българите, просто ни излага.
Запрянов? Валери Запрянов ли? Какво е публикувал?
ReplyDeleteА иначе - да продадеш голям тираж в чужбина никак не е лесно. Също както и в България...
Книгата се казва ''Одраното куче''. А Автора Христо Запрянов.
ReplyDeleteЕдин голям позор. Добре че тиража е смешен. Прочетете я и ще повърнете.
:(
Ще я потърся. Но пък не ми се повръща. Абе ще видя какво ще правя... ;)
ReplyDeleteЗдравейте, много интересна дискусия. Аз написах и публикувах една практическа книга казва се "Как да си построиш къща, как да си контролираш ремонта, без да те ошушкат и без да те ощавят"...ха ха ДА наистина това е заглавието. Книгата се радва на забележителен успех в БГ може би над 10-15,000 брой за 6 поредни издания. Всички запознати с тази материя ме уверяват че ако се преведе на английски и се пусне да кажем в щатите ще направи милиони. Аз обаче съм скептичен. ДА книгата е уникална и дава много полезни практически съвети които важат за всички страни, но как да се преборя с пустата липса на самочувствие че и ние българите ставаме за нещо.
ReplyDelete:( :? ;) :? :o :( :D :)
ReplyDeleteУчаствах и получих поощрителна награда от конкурс на Би Би Си през 90-те. И какво от това? Тук не намерих режисьор, който да я постави. Можете ли да ми услужите с литературен агент, защото имам и други интересни проекти???
ReplyDeleteЗа съжаление в България няма литературни агенти. Човек запретва ръкави и сам си агентства.
ReplyDeleteСори ама статията е много тъпа . Ако някой напише книга примерно- хисторикък фикшън и е страхотна няма никакъв проблем да бъде издадена . Всичко зависи от таланта и идейте . Може да не се издаде веднага , но ако не се отказвате ще има съксес ! Вижте Хари Потър - никой не ги е искал в началото ! :D Или пък "Време разделно" преведена и издадена е в Щатите и печели награда "най-добър исторически роман в САЩ" - по изключение и по - настояване на основателя на наградата , защото тя се дава само на американски писатели . И като си помислите колко американци , италианци и французи са се борили за правата за да направят филм ...
ReplyDeleteТака , че споко ! Има надежда . Винаги има ...
Какво "дръвчене" какви надувки от госпица Диана някоя си .... леле мале.
ReplyDeleteКато махнем фойерверките в картинката остава само изривеното от гняв лице на недооценения човек.
Само не разбрах дали очакваш някой тук да те оцени колко си велика и да те наеме, или се бориш със собствените си съмнения?
Сладурче си :), статистиче. Няма нужда да ме наема никой. Не бой се. Радвам се, че съм успяла да те впечатля. Да, наистина звуча надуто - сега си препрочетох глупостите. Всъщност, вече не се занимавам с това - много работа е. Пиша си за кеф. Имам една издадена книга с тираж 2000 - първата ми е: "Мъдри приказки за деца и родители" - така я нарекоха в издателството. Втората е на път. Успех и на теб :)
ReplyDeleteКорекция на M=) - "Време разделно " на Антон Дончев никога не е печелила каквато и да е награда в САЩ, камо ли “най-добър исторически роман ".Няма български автор, който да е добре познат на американския или европейския читател. И то поради една единствена причина - малко сме и не сме достатъчно добри, обществото в България е схванато, безинтересно и силно провинциално.Няма такъв филм като добра българска литература и затова не се и издава.
ReplyDeleteАз все си мисля, че причината да няма един истински извстен автор е, че просто се пишат книги с теми, които са безинтересни за повечето хора. Любопино ми е на вас какви книги ви се четат от български автори? Отделно не знам, защо повечето автори все едно ги е страх да експериментират с нещо ново. Или ще са политически ориентирани романи за мафията, както веднъж едни човек каза, или ще са някакви шаблонни творения (видяли че някъде някога това проработило и хайде на конвейр да пишем и ние) или откровенно просташки писания, които кой знае кой го е излъгал този автор, че тази пумия ще се търси.
ReplyDeleteНа мен са ми интересни книги с наши теми, описани общочовешки. Пример - Радичков. Също Христо Калчев, но отпреди 30 години - "Жива вода" и "Вътрешна светлина". Хайтов - "Диви разкази".
ReplyDeleteИзвинявам се най-чистосърдечно за оплесканата публикация.Опитах се да пусна линкове,ама нещо не се получиха.
ReplyDeleteГоворя за Юлия Кръстева и Цветан Тодоров.
Спокойно, Парижанке, оправих работата! Благодаря за мнението!
ReplyDeleteИма и пети вариант, уважаеми господин Цанков, и това е моят случай. Надявам се искрено, че има и други български автори зад граница, които не си плащат нито за превода, нито за издаването, още по-малко пък - "се уреждат".
ReplyDeleteНека способните, за които писането не е "драскачество", нито графомания, не се отчайват.
С уважение:
Росица Василева
Уважаеми господин Цанков, много интересна тема...
ReplyDeleteКоментарите също... Благодаря Ви, прочетох с удоволствие!
Не мога да си отговоря на въпроса:
- издаден бг. автор от българско издателство, как може да бъде издаден в чужбина? Издателският договор е само за страната ни /по закон/.
Чуждестранният издател /ако реши да го издаде/ - прави договор с издателството или с автора? Издателството държи /притежава/ ли някакви права за издаване в чужбина?
Много ще съм благодарен, ако ми отговорите!
Димитър
Написах и издадох роман "Строително разрешение или ЕДНА ЖЕНА на 52".
ReplyDeleteРоманът е съвременнен, свързан с това, с ко4ето сме обкръжени последните години - не политика, а бум на строителство и неясни огромни пари там. Но моят герой е чаровен, супер богаташ от руски произход. каквито имаше много. Как да го издам в Русия? Там сигурно има литературни агенции. Моля, ако имате конкретен опит и съвет, напишете.
Много ще съм благодарна!