Все така става
Седях си в купето, влакът летеше по релсите, аз гледах през прозореца как отвън пролетта бе красива като в ученическо съчинение на тема "Пролет в нашата родина". Изведнъж чух как някой вика в коридора:- Спътници! Мъже! Жени! Селяни! Интелигенти!
После в купето надникна приветлив мъж, усмихна ми се като бебе, видяло дойката си и ми каза:
- Здравейте, желаете ли спътник?
- Какъв спътник? - попитах, макар в главата ми да се бе заформила работна хипотеза за ставащото.
- Какъвто искате! - радушно ме увери той.
- В смисъл?
Прочети целия текст във в-к "Сега"
Comments
Post a Comment