Все така става

Седях си в купето, влакът летеше по релсите, аз гледах през прозореца как отвън пролетта бе красива като в ученическо съчинение на тема "Пролет в нашата родина". Изведнъж чух как някой вика в коридора: - Спътници! Мъже! Жени! Селяни! Интелигенти! После в купето надникна приветлив мъж, усмихна ми се като бебе, видяло дойката си и ми каза: - Здравейте, желаете ли спътник? - Какъв спътник? - попитах, макар в главата ми да се бе заформила работна хипотеза за ставащото. - Какъвто искате! - радушно ме увери той. - В смисъл? Прочети целия текст във в-к "Сега"