Номера

Студ, сняг, виелици, заледявания, навявания и оскотявания в цялата страна! Как да пътуваш в такова време?! И уж според сезона най-сигурен е железопътният транспорт, а медиите такива неща тиражират, че най-добре човек да се престори на мечка и така, в летаргия, да оцелее до пролетта! Ала налага ли се, уви, ще се пътува...

Подреждах разни гащи в сакчето и си мислех в какъв ли вид ще пристигна в крайната гара - дали обвит в необработени зверски кожи, с подострена тояга в ръцете и с висулки по мустаците, или красив и спретнат европеид. И звънна звънецът на входната врата. Отворих - жепеец, със служебна шуба и поизмачкана фуражка, ведър:

- Добър ден!

Отговорих подобаващо, гледайки въпросително.

- Онзи ден сте купили превозен документ?

Потвърдих.

- Е, вашето пътуване може да започне! - зарадва се униформеният.

Пообърках се, но ми хрумна обяснение:

- Заради метеорологичните неща извозвате пътниците от врата до врата?

- Нещо такова - уклончиво отговори той и усетих, че трябва да го поканя вътре.

В антрето той се огледа:

- Уютно жилище! А, и аз имам пукнатина на стената! Оттатък е асансьорната шахта, нали? Ех, типово строителство!

Събу се. Седнахме в хола.

- И сега аз какво, трябва да тръгна по-рано за сутрешния влак? - казах. - Ей сега ще нахвърлям багажа и...

- Не се притеснявайте - прекъсна ме жепеецът, - ще тръгнете навреме. А вещите си по-добре поставете обратно по местата им, по-удобно ще ви е да ги ползвате, докато отсъствате.

Прочети целия текст във в-к "Сега"