Проба

София е преживяла англо-американските бомбардировки и копаенето на плавателния канал Панчарево-Павлово, към тези човешки епопеи се добави и концертът на Слави Трифонов в събота. Професионалният патриот и служителите в неговата фирма за съответни услуги на населението поднесоха на събралото се множество недвусмислено послание, но какво е то, мнозина не разбраха; за да достигнеш подобни висоти, или може би дълбочини, трябва искрено да приемаш чалгата - музикална и политическа. Още за искреността с виц: Невестата се преструва, че е девствена, женихът се преструва, че е намерил единствената, сватовете се преструват, че се харесват, и само гостите са искрени - дошли са да хапнат и пийнат и хапват и пийват. В случая с тази, а и с други патриотични дунанми хапват и пийват организаторите, публиката също не остава с празна уста - както ни учи житейският опит, тя най-често остава с пръст в уста. Но стига за това, да оправим, така да се каже, вкуса в устата с рязка смяна на жанра в съответната ст...

Правителството се готви за масово нахлуване на бежанци. Като научи това, пишещият тези редове се юрна трескаво да приготвя зимнина, да купува свещи, кибрит и пирони, да трупа пред входната врата чували с пясък и да укрепва прозорците със заковани на кръст дъски, изобщо да прилага запомненото в часовете по начално военно обучение и по ОЗННС (онова, дето с учебна цел се изчисляваше броят на поразените в зоните около ядрен, химически или бактериологичен удар). Навярно този панически опит за оцеляване ви е смешен, но, както е казал онзи анекдотичен старшина, "Смеете се, ама като падне атомната бомба, аз ще се смея!" Има ли основания за паника? Може и да няма, но също така няма случай в най-новата българска история, когато правителство, колкото и да се е готвило, да е било подготвено в момент на голяма беда. По байтошово време денонощно се готвехме да реагираме на ядрен удар, но като гръмна Чернобил, изложихме се, може би защото очаквахме удар от запад, пък той дойде... Но това е ...

Факт, със сигурност установен теоретично от някакви учени и потвърден от практиката, е, че колкото по-малка е полата на водещата, толкова по-голям е рейтингът на съответното телевизионно предаване. Рейтингът на "Право ти, куме" - предаване за публицистика и масажи, гони облаците така, както полата на водещата го мома гони онова място, където еротиката се превръща в порнография. Но стига предварителна подготовка, заставката мина и водещата вече говори право в камерата: - Здравейте! Намирам се в новосъздаденото министерство на въздействието. Господин министър, кое наложи създаването на вашето ведомство? Камерата се отдръпна и до нея зрителското око откри поредната говоряща стойка за костюми, която също заговори: - Създаването на нашето министерство е естествено развитие на внедрените в употреба цигарени кутии с плашещи картинки върху тях... - Чух мнение, че не били достатъчно ефективни! - прекъсна го безмилостно тя - Освен това те плашат не само пушачите, но и всеки, който ги з...

Тежко е на днешните български политически лидери - не стига че са толкова много, та любовта на народните маси се разпилява, наместо да се съсредоточи върху най-правилния от тях, а останалите да отпаднат по бързешката, ами и съратниците им вироглави, не си знаят мястото, мърдат и се правят на политически лидери в рамките на мащаба си. Никаква организация! За това си има и много поучителен виц, но тъй като в него става дума за групов секс, ще споделим с народните маси друг, благопристоен, но не по-малко поучителен виц: Тежко е на днешните родители - трябва непрекъснато да следят какво синът сваля от интернет и какво дъщерята качва там. Тези дни, че даже и години, да не кажем десетилетия, стане ли дума за политически лидер, пред очите ни изплува образът на един човек. Всъщност за каквото и да стане дума, все този образ присъства. Търкаме очи, гледаме календара, но не - тук е бащата на нацията. Подходящият човек на подходящото място. През годините се появяваха някакви къде сериозни, къде к...

Интересно, каква е тази нагласа - може би човешка, а може би само наша, българска, да търсим във всичко лошото? Толкова ли е трудно да търсим във всичко доброто?! Може и да е трудно, но е напълно възможно, пример с виц: С появата на социалните мрежи стените и вратите на обществените тоалетни станаха значително по-чисти. Прокуратурата е започнала спешни проверки заради множеството сигнали от граждани, че са попаднали в списъци за подкрепа на кандидат-президенти или за референдума, без изобщо да подозират за това, открити са и записи на починали хора. Търсейки доброто в стореното, веднага ще го открием - тези неподозиращи граждани са заплеси, които са занемарили гражданския си дълг, и само трябва да благодарят, че друг се е погрижил за тях, вписал ги е в подкрепа на най-подходящия кандидат. Как се определя най-подходящият? Ами за заплеса всеки кандидат е подходящ, няма какво после да се жалва, а сега виц за заплеси: Една много разсеяна девойка постоянно бъркала противозачатъчните и успок...

Алелуя! ГЕРБ огласи кандидата си за президент на България! И чудна работа, нито слънцето помръкна, нито водата потече наобратно, да не говорим за виното - не стана на оцет, въпреки някои предпоставки. Но стига, толкова време си живяхме, без да знаем кой е този знаков кандидат, ще поживеем още малко, без да се занимаваме с него, я по-добре да си разкажем някой виц: В България президентът е като баща, а понякога и като майка за нацията. А родителите си човек не избира. Да се знае - депутатите гласуваха Закона за бурките. Тъй като всеки знае какво е бурка, а стане ли дума за депутатите, само някакви ненаучни груби думи се чуват, да дадем определение - с виц, разбира се, що е то депутат: Това е човек, който взима парите на богатите и гласовете на бедните, за да ги защитава един от друг. В случая със Закона за бурките не е докрай ясно от кого ни защитават законотворците, защото в бурката може да е жена, а може и да са две джуджета, покачили се едно върху друго поради някаква своя си, джудже...