Променяме се, няма как

Позвъних, вратата на апартамента се отвори и разбрах - светът вече не е същият. Доказателството - комшията бе омотан в бял чаршаф, на краката си имаше подпетени лачени обувки, около главата - пешкир, под носа дебели мустаци, нарисувани категорично с черна вакса.

Съвзех се бързо и се събух, но комшията натисна ловко обувките ми с крак да ги подпети и ме насочи да ги нахлузя.

- Сега ако ме накараш да се омотая с чаршаф, ще си обръсна главата и ще организирам в апартамента ти хепънинг с елементи на погром! - предупредих го.

Той заклати мултикултурно глава, зашляпахме с подпетени обувки към кухнята. А там културен шок номер две - жената на комшията също омотана с чаршаф, но от темето надолу! Посочих я с нос, той обясни:

- Прави пилаф! С пилешки дробчета!

Яли сме какво ли не, тъй че подминах пилафа, ясно ми бе - трябва ракия. Ръцете ми поеха инициативата, сами взеха чиния и нож, нарязаха домата, посолиха го, а устата мълвяха "Сипвай, човек, по-бързо сипвай!" И той сипа, та ме довърши - чай сипа, чаршафът му подпетен!

- Комши, това ли е краят на цивилизацията?! - изхъхрих.

Прочети целия текст във в-к "Сега"