Знаете как е

Ако сутринта късметчето ми с кафето не бе "Предпазливия и Господ го пази!", никога нямаше да спра на светофара. Аз в тези неща не вярвам, но предпочитам да не споря със Съдбата, знаете как е.

Стоя, чакам - червено. Теглих, на който е по светофарите, една засукана с подчинени изречения, лирически отклонения, хипертекст и неочакван финал - филолог съм, знаете как е, и чух до мен:

- Търпение му е майката!

- Ако не светне зелено, ще кажа и за майка му!

- Новото трудно си пробива път у нас!

Погледнах го - среден на ръст, поодъвкан, стремеше се да е в сянката от стълба на светофара.

- В София светофари има открай време! - казах с гласа на потомствен софиянец, някои от вас знаят как е.

- Обаче умни светофари има отскоро!

Мерна ми се в главата вестникарско заглавие. Огледах светофара:

- Този не ми се вижда много умен!

Мъжът въздъхна:

- Оглупяха на родна почва, не издържаха и ден!

Прочети целия текст във в-к "Сега"