Животът ни като виц

Истината е, че на почти никого не му пука. Вярно, има хора, дето се тревожат, интересуват се, изискват, настояват, протестират, но тези "почти" са толкова малко, че все едно ги няма. Който не вярва, да се огледа в какъв свят живеем. Междувременно виц: Никога не обвинявай себе си за това, за което можеш да обвиниш системата.

Какво нещо! Светът очевидно свършва, народи мигрират, войни бушуват, икономическите неща никакви ги няма, за морал да не говорим, а ние ловим покемони! И даже се радваме - да не седят децата пред компютрите, да излязат навън, че и ние покрай тях. Със сигурност след 30 години този виц ще е реалност: 2046 година. Бащата: "Какво мързелуваш по цял ден?! Аз на твоите години вече ловях покемони!".

Сякаш всичко ни е наред, та основната ни грижа са смартфонът, колата и нейл артът. Да теглиш заем, за да си с най-модерния телефон! И този виц скоро ще е реалност: Пропилях по теб най-хубавите проценти от батерията на телефона ми! И всичко това се прави не с пистолет в гърба, а по желание, даже стръвно. Къде си, Макаренко, да видиш реализирана тезата си, че висшата форма на дисциплина е да вършиш нужното не по принуждение, а по вътрешно убеждение! Не че някой се опечалява от всичко това, напротив, налице е даже гордост, илюстрирана с виц: Кой казва, че българите сме с робска психика?! Вижте колко хора пушат до табелките "Пушенето забранено"!

Прочети целия текст във в-к "Сега"