Български летни олимпийски игри - 4 В скарата няма малки и големи народи

По телевизора с изключен звук някакви коментират представянето ни в Бразилия, с комшията обаче нямаме време за глупости, ще реформираме спорта. Започваме, естествено, с носталгия:

- Къде ги железните мъже на България! Къде ги златните ни момичета! - вие комшията.

- Няма го вече българския спорт! - отливам капка от ракията.

Отпиваме кахърно.

- Знаеш ли къде е проблемът? - казвам.

Комшията ме гледа с очите на обнадежден пекинез.

- Храната прави борбата! Това беше тайната!

Той се колебае.

- Сега времената са други. И до клозета ходим с дънки, с жената вечер в леглото си чатим, вместо да си се зъбим както си му е редът!

- Чатиш ти, щото за друго не те бива! - долита откъм печката женският вариант на гласа на Боримечката, изигран от Петко Карлуковски във филма "Под игото".

Комшията мърда с уши, аз приглаждам с длан парче вестник със следи от увиван в него магданоз.

- Тук пише, че поляци са спечелили шампионата по печене на грил, който се е провел - внимавай, комши! - за осми път и са участвали 24 отбора от 18 страни. Е, знаят как да се състезават хората, а пък ние зяпаме и се чудим защо високото спортно майсторство никакво го няма!

Комшията заприличва на току-що топнат във водите на река Йордан, шепне:

- Има надежда, има!

Прочети целия текст във в-к "Сега"