За вас, самоубийци
Как Дерменджиев стана селекционер на националите
Усетих ги още щом излязох от блока. Двама. Ускорих крачка, те затичаха, опитаха да ми направят "вилица", обаче аз се совнах през детската площадка и онези, явно бивши спортисти, но понатежали от футболни конгреси, ме изпуснаха. Тичайки им хвърлих презрителен поглед през рамо и в този момент забелязах с крайчеца на окото как иззад контейнерите за боклук изскочи младок и докато да кривна към катерушките, направи образцов футболен шпагат и ме препъна. Двамата успяха да ме сграбчат под мишниците. - Пом... - опитах да извикам. - Тихо, бе! - сряза ме единият. - От късмета си бягаш, ей! - меко добави другият. Ясна схема - лошо и добро ченге, а третият, който си изтупваше панталона и ме следеше изпод моновежда, бе по силовите изпълнения. Ударих на молба: - Бъркате ме с някого!... - Не, ти ни бъркаш с някакви аджамии! - усмихна се по вълчи суровият. Другият все така меко ме увери: - Проверили сме те най-подробно. Ти си човекът! Неволно свих глава в рамене като пред шамар, но после се ...
Comments
Post a Comment