Как Дерменджиев стана селекционер на националите
Усетих ги още щом излязох от блока. Двама. Ускорих крачка, те затичаха, опитаха да ми направят "вилица", обаче аз се совнах през детската площадка и онези, явно бивши спортисти, но понатежали от футболни конгреси, ме изпуснаха. Тичайки им хвърлих презрителен поглед през рамо и в този момент забелязах с крайчеца на окото как иззад контейнерите за боклук изскочи младок и докато да кривна към катерушките, направи образцов футболен шпагат и ме препъна. Двамата успяха да ме сграбчат под мишниците. - Пом... - опитах да извикам. - Тихо, бе! - сряза ме единият. - От късмета си бягаш, ей! - меко добави другият. Ясна схема - лошо и добро ченге, а третият, който си изтупваше панталона и ме следеше изпод моновежда, бе по силовите изпълнения. Ударих на молба: - Бъркате ме с някого!... - Не, ти ни бъркаш с някакви аджамии! - усмихна се по вълчи суровият. Другият все така меко ме увери: - Проверили сме те най-подробно. Ти си човекът! Неволно свих глава в рамене като пред шамар, но после се ...
Comments
Post a Comment