Проба

- Е? - бе делови Борисов. - Още не... - сведе очи разузнавачът. - Не?! Олимпиадата се открива вдругиден! После с какво ще ги притиснем?! Онзи мълчеше. Борисов рязко стана, строши с дланта си тухла, поставена на стойка до бюрото му, и закрачи из кабинета си: - Да изтъргуваме информация за допинг аферата е единственият начин да решим проблема с реакторите за "Белене"! Какво сте направили до момента? Шефът взе дистанционното и на стенния екран се появи картина - спортна зала, върху коня един срещу друг седят богатир с червен анцуг с надпис "Россия" и мъж с бял анцуг с надпис "България", в когото разпознаваме разузнавача. Той налива по водни чаши от огромна бутилка: - Кажи за допинга, а? Като на колега и като на братушка ми кажи! Богатирът проговаря, има превод със субтитри: - Забранил съм им да правят такива работи! Той гаврътва чашата и въздъхва. Нашият въздъхва и гаврътва чашата си. Пак налива: - Виждаш как ви спират, има нещо в пробите! Другият: - Може да ...

- Пий локално, мисли глобално! - набива в главата ми новото си умотворение комшията и хихика лукаво. - Ще турим ние ред зад океана! Дъвча равномерно розов домат и търпеливо чакам автотълкувание на думите му. Чашата ми е пълна и при ритмично доливане мога да чакам вечно, ала комшията го напъва да осъществи актуална мисловна дефекация: - Обама е заявил, че е възможно Русия да се опита да повлияе на президентските избори в САЩ! - Къде го е заявил? - питам. - Във вестника, в който бе увит магданозът. От няколко години официоз, в който наши и световни лидери отправят послания към света, е парчето вестник за увиване от пазара, което е изключително ловък пропаганден ход, но това е тема на друг кухненски дебат, сега явно се налага да извършим политическо чекръкчийство зад океана. - Вечната схватка между уискито и водката! - вдигам поучително пръст. - Тия велики сили, докато не пропият като един ракия, мир на земното кълбо няма да има! - Монополите саботират процеса, иначе ние тук имаме готовно...

Един наш чиновник се равнява на сто техни терористи. Това не е виц. За какво им е на разни ислямски държавници и брадати фундаменталисти да подстрекават единаци да тероризират българите, след като местните мушмороци тихо и скромно вършат терористични чудеса? Хайде ми подкарай ти камион или се опаши с динамит, пък да видим как ще намалиш населението на страната с милион-два! Няма по-ефективно средство за масово поразяване от здравна, образователна или пенсионна реформа, извършвани от мотивирани мизантропи! Завиждайте, врагове на Запада, върти се в гроба си, Осама бин Ладен! Тук е мястото на виц, ала пишещият тези редове не може да се сети за подходящ, не са някак смешни напоследък тези вицове, затова ще закърпим положението с виц за вицовете: Практически невъзможно е да се сетиш за благопристоен виц за вазелин. Стана дума за едни мотивирани типове и човек се чуди защо ги вършат тези работи, не са били гушкани като малки ли, или миниатюризация в размера на члена (образно казано) е налице...

- Жега, а? Слънцето жули, а? Така ми каза той и аз бях напълно съгласен с него, което и декларирах високо и ясно на глас, преди онзи да е извадил брадвичка да ме одялка според вижданията си. - Как иначе! - продължи той. - Изпозастроихме каквото можахме, бетонирахме каквото ни попадна пред погледа, превърнахме в дървени въглища и мебели де що имаше дръвче и сега няма къде една птичка гнездо да свие, да не говорим за разходка на чист въздух сред зеленина! Аз лично нито съм застроявал, нито съм бетонирал, да не говорим за въглищарство, но не тръгнах да му възразявам, знаете вече защо. - Вие обаче искате да се разхождате на чист въздух сред зеленина дори и в сърцето на нашия град, нали! Това веднага го потвърдих. - Ще имате тази възможност след броени минути благодарение на общинската управа! Разбрах, че брадвичката може и да ми се размине, зачудих се какво няма да ми се размине. Междувременно до нас спря камионче и мъжът взе от каросерията малка фиданка, посочи ревера ми: Прочети целия те...

Опасно място стана земята, вече почти не става за живеене! Да не се туткат учените, да усъвършенстват по-скоро пътуването в Космоса, та да драснем нанякъде във Вселената, белки оцелеем някак. Добре, обаче и в усвояването на космическото пространство има трудности, и там наред с научната апаратура и храните в тубички носим земните си проблеми, ламтежи и противостояния, както личи и от този космически виц: Вчера на борда на Международната космическа станция космонавтите отбелязаха рождения ден на американския си колега, като междувременно три пъти излизаха в открития Космос - два пъти за да пушат и веднъж руснаците да обяснят на американеца кой командва на борда. В Турция онзи ден спорът кой командва се разреши на улицата и с участието на танкове. Скоро не бе се случвало такова нещо при комшиите, а през шейсетте и седемдесетте години на миналия век военният преврат бе едва ли не инструмент за управление там, даже турският сатирик Азис Несин има фейлетон, в който група заговорници извършв...

Ако смятате, че Динко от Ямбол е респектиращ, не ви е отваряла вратата жената на комшията. Разбираемо, бях два етажа по-долу още преди да заглъхне из стълбището ехото на нейното "В мазето е!" - Какво ровичкаш из празните буркани, комши? - подвикнах малко по-късно. Той изправи гръб, изпука с врат и сподели: - Отварям място за реактора. Погледът ми погали дамаджаните с ракия и успокоен, че безценните са добре, затърси общочовешките признаци на лудост в очите на комшията. Казах меко, терапевтично: - Какъв реактор, пиленце? Моят човек отри чело с власатата си китка, пък кимна към обърнатите кофи: - Да седнем! Прочети целия текст във в-к "Сега"

Тези дни се реализираха някои опити за преброявания и за осмисляния, което не е лошо, както ни учи вицът: Пиян човек спира минувач: - Страшно се извинявам, бихте ли ми направили услуга - да преброите колко цицини имам по главата! Човекът преброява старателно и казва: - Три. - Я гледай - радва се пияният. - Че аз почти съм се прибрал! Остават ми само два стълба и съм си вкъщи! Министерството на правосъдието преброи колко са почтените магистрати в България - оказаха се пет броя. Толкова предложения са постъпили за новоучредената награда "Почтен магистрат", за тях са гласували пък седем техни колеги. Даа, малка страна е България и затова всичко ни е малко. Става дума за почтеността, иначе по корупция сме на челните места и мерим ръст с гигантски страни и народи. Министерството се е отказало от тази награда. Както би казал техният колега от министерството на културата, "мъжка постъпка", нищо че правосъдният министър е жена. Сега следва виц, но той няма да е за почтен ма...

Слънцето се излива като вряла шкембе чорба, а отдолу, по липса на дамар, сме ние двамата с комшията.  - Студената бира е класика в тази ситуация! - казвам, за да подведа разговора към това кой ще черпи днес (верен отговор "той"). Комшията мълчи, преглъща, но или още не е чак толкова жаден, или не се сеща за какво иде реч. По тия географски ширини и дължини да разчиташ на досетливост е безумие, затова кимам към магазинчето отсреща: - Сутринта докараха ретро бира. - Съвсем както едно време ли е бирата? - кокори се комшията и преглъща хищно. Сетне нравът надделява над жаждата. - С умрели мухи, та трябва първо да гледаш бутилката срещу светлината? - Да, внасят ги от Испания, наши работници ги отглеждат там! - казвам ехидно. На комшията децата му са в Испания, та знам къде да бия. Разбира ли ти обаче комшията от бой! - Их - въздиша той, - Испания си е Испания! Знаят там къде е хубавото! Прочети целия текст във в-к "Сега"