Проба

- Български - Уикипедия – българска Енциклопедия “Интерактивен дизайн” Сканирани географски карти Метеорологична енциклопедия Българска аквариумна енциклопедия Интерактивна карта на София bgmaps emaps Пощенски и телефонни кодове Справочник на мерните единици ФОТО Енциклопедия - Руски - Мир энциклопедий (собрание энциклопедий наразличные темы) Булгаковская энциклопедия Энциклопедия мифических существ и духовЭнциклопедий Кирилла и Мефодия энциклопедия “Кругосвет” – обо всем Энциклопедия самостоятельного яхтостроения Туристическая энциклопедия энциклопедия “Япония от А до Я” Иллюстрированная энциклопедия аквариумиста энциклопедия комнатных растений Энциклопедия декоративных садовых растений Энциклопедия “Живые существа” энциклопедия “Космонавтика” Краткая энциклопедия телевидения энциклопедия строительства и ремонта Энциклопедия ремонта и дизайнаавтомобильная энциклопедия “Автопедия” энциклопедия бильярда энциклопедия спорта Большая медицинская энциклопедия медицинская энциклопедия энци...

Кой тип хранене избирате – бързото или бавното? Хайде сега да кажем добри думи за бавното хранене. Въпреки че явно сме страшно забързани – това личи по факта, че сме доста напред в консумацията на бързи храни – нека да откраднем няколко минути за бавното хранене. Един от символите на бавното хранене е бобът – боб увира бавно и подробно за да стане хубав. Нещо повече – бобът трябва предварително да се накисне за 24 часа в студена вода, за да омекне. Затова да не губим време, да накисваме половин килограм боб веднага, според някои капацитети, сред които е и моята съпруга кулинарната вакханка Верина, във водата трябва да се сложи и малко сода за хляб. Докато бобът кисне, нека да ви кажа какво прочетох из форумите за боба. Преди всичко прочетох, че той може да не кисне цяло денонощия, може да кисне само няколко часа, а може и въобще да не кисне преди варене. Ние обаче имаме време до довечера и затова нека нашият боб да покисне. И докато той кисне, вижте какво се получава – в Интернет, койт...

В детството си какво закусвахте – филия с лютеница или циганска баница? Аз предпочитах лютеницата. Полятата с олио филия някак си не ме привличаше. Години по-късно открих чудесния вкус на брускетите, но сега думата ни не е за тях, а за култовите храни от нашето детство. Лютеница тогава имаше три вида – домашна, която е неописуема, понеже колкото домакини, толкова и рецепти за лютеница, вторият вид беше лютеница “момиченце” и лютеница “хорце”. На етикета на лютеницата “момиченце” имаше снимка на момиченце с омазана с лютеница уста – така става, когато човек с апетит хапва дебела филия, намазана щедро с лютеница. По всеобщото мнение “момиченце” беше по-вкусната лютеница. На етикета на лютеницата “хорце” имаше рисунка на хоро, обаче танцьорите не бяха с омазани усти, тоест дори и те не хапваха от своята лютеница, та какво да кажем за децата. Какво хапваха децата навремето? Навремето имаше чипс, но не като сегашния хрупкав и фин, а груб, твърд като камък продукт, добре омазан с мазнина, па...

При игра на стражари и апаши коя роля избирахте – на стражар или на апаш? Аз пък все исках да съм апаш. И другите деца, с редки изключения, все искаха да са апаши. Забелязвам обаче, че с напредването на годините предпочитам стражарите. Не, че стражарите предпочитат мен, като чета новините, виждам, че стражарите у нас предпочитат апашите, с тях си играят на гоненица, но все пак нека знаят, че има някой, който предпочита тяхната позиция, не конкретно позицията на нашите стражари, но позицията на закона по принцип, която в нормалните страни е по-добрата. Давам пример – Англия. Велика страна, там е по-добре да си откъм светлата страна, защото иначе ще те подгонят рой детективи като Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, мис Марпъл, отец Браун и дори самият агент 007, който побеждава всичките си противници с изключение на българина Авакум Захов, единствен Авакум победи Джеймс Бонд, макар и само в литературата и без Джеймс Бонд да разбере това. Ако някой ден късметът ни се усмихне и посетим добрата стар...

Сполетявал ли ви е постпразничен стрес? Постпразничният стрес е страшно нещо, даже онзи ден учени предупредиха за него, няколко дни си почивал и след това отиваш на работа – за организма това е страшно. Така лесно можем да стигнем до кароши. Що е то кароши и има ли то почва у нас ще стане дума след малко. Сега за друго – за стреса. Такъв е животът, че направо сме потопени в стрес. Стои си човек или си седи, никому нищо не прави, кротува си и изведнъж нещо или някой го стресне. Дали ще е от новините или от ближния – стресът винаги намира начин да се промъкне. Между другото, дългата почивка също е някакъв стрес. Представете си – тичал си като куче, теглил си като вол, товарил си се като магаре от сутрин до вечер и изведнъж хоп – няколко дни пълна почивка. Първият ден организмът се радва, почива си, на втория ден започва да чувства смътна тревога, третият ден си е направо стресиращ, организмът се чувства не на мястото си и четвъртия ден, да не говорим за петия – всичко това си е жив стрес...

Българските мъже могат ли да гледат деца или не могат? Могат и доказателство за това е филмът “Рицар без броня”. Да си спомним отношенията между героя на Апостол Карамитев и героя на Олег Ковачев. Страхотни, като по учебник. Е, има една сцена, където вуйчото без каска вози с моторетка детето без каска по “Раковска”, но тогава беше така, каските не бяха задължителни. Има обаче една подробност – вуйчото се грижи за своя племенник едно денонощие. Може би затова всичко е така хубаво? Как ли щяха да изглеждат нещата, ако този български мъж трябваше да се грижи за детето години наред, цял живот? Но за това можем само да гадаем, то би могло да е тема на друг филм, а “Рицар без броня” бе посветен на друго. Ние обаче говорим за грижата за децата според българските мъже. Навремето, когато дъщеря ми беше бебе, обичах да я водя на разходка в парка. Всеки ден ходехме – отначало я возех с бебешката количка, после я водех с една такава кожена сбруя през гърдите, с която я подкрепях докато се учеше да...

Това с новите метеорологични сводки, дето температурата е 9 градуса, ама се усеща като 7, усещате ли го и вие? Аз лично го усещам, ама не съвсем както е в сводките. Да ви кажа честно, цялата работа не е в сводките, ами в състоянието на човека. Както се казва, зависи на какво дередже си. Случвало се е: зима, студ, дърво и камък се пукат и изведнъж попаднеш на една от тези сергии, дето продават греяно вино и печена наденица, точи се червено вино, пуши скарата, а наоколо винаги има по някой, дето хич не усеща студа, ами лапа наденица, пие вино, разгърдил се е чак и снежинките се топят със съскане по гърдите му. В такива моменти минус 5 градуса се усещат като плюс 29, дори и топлинен удар може да получи човек, ако прекали с червеното вино. В жегите пък като си види сметката за нещо си човек, чак тръпки го побиват, уж е 33 градуса на сянка, а се усещат като най-много плюс 5-6 градуса. Да бъдем обективни – не всеки може да пие червено вино, не всеки иска да яде наденица. Затова човешкият ген...

Кое е по-важно – спокойствието или здравата храна? Важното е да не забравяме магическата формула – спокойствие и здрава храна. И двете трябва да ги има. Спокойствие на гладен стомах няма. Или да си сит, но с разбити нерви – пак не е добре. Хилядолетният опит на нашия народ повелява – спокойствие и здрава храна. И затова живеем така. Не зная друг народ да има такава поговорка. Затова другите народи живеят иначе. И някой като се оплаче – защо, като каже, защо живеем така, как може такава арогантност, как може такова крадене, защо България е европейска държава само на хартия, докога – аз винаги се сещам за златното правило спокойствие и здрава храна. От друга страна без спокойствие и без здрава храна не може. Не може вечно да живеем като на фронтовата линия, да очакваме какво ще рухне, какво ще поскъпне и кой как ще ни метне. Животът е хубав, в живота има прекрасни неща и самият живот е най-хубавото. Храната също е сред хубавите неща в живота. Няма нищо лошо в това да хапнеш хубаво. Нахра...

Броите ли пилци наесен? Наесен пада голямо броене на пилци. Порових из вестникарските заглавия, из интернет сайтовете и из интернет форумите и открих огромно броене на пилци. Ето малко от откритото, подредено по популярност: “Пилците се броят наесен, кондензаторите също” – във форум на компютърджии някакъв човек се оплаква как му изгорели шест кондензатора на дънната платка. “Пилците се броят наесен” – заглавие в новинарски сайт над коментар за събитията в Ирак. “Пилците се броят наесен” – надпис под снимка на мъж с костюм, който държи плюшено жълто пате. “Пилците се броят наесен” – пророческо възклицание на футболен фен в специализиран форум. Пак “Пилците се броят наесен”, пак футболен фен, пак във футболен форум. Изведнъж откриваме разнообразие, в блога си някой споделя: “пилците се броят наесен. Или малко по-точно казано – бъдещите кокошки се броят наесен.” Нататък броенето на пилците продължава основно в две области – в политиката и във футбола. Много броят пилци и политиците, и фу...

Приготвяте ли зимнина? Ние с жена ми се отказахме от тази работа като от-мина жан-виденовата гладория и спряхме да тъпчем фризера и да варим вкусна домашна лютеничка. Сега по магазините има всякакви вкусотии, като според някои експерти често пъти те излизат по-евтино, отколкото човек сам да си ги приготви. От друга страна сам да си го приготвиш си е друго, вкусът е по-друг. Важното е да не си принуден да правиш зимнина заради единия гол живот, а за удоволствие. Защото по света също правят зимнина. Да вземем добрата стара Англия. Мис Марпъл, героинята на Агата Кристи, не само разкрива престъпления, но и приготвя домашни сладка, има и общоградски и общоселски изложения, на които домакините се надпреварват коя е приготвила по-хубаво домашно сладко. Това е част от английската традиция. Между другото, зимнината ни родее с Великобритания. Не самата зимнина, защото видът й и причините за приготвянето й тук и там са различни, а актът на приготвянето – година след година, дядо ми и баба ми са п...

Гледахте ли церемонията по закриването на олимпиадата в Пекин? И аз я гледах. Пищна работа. Също като китайската кухня – феерия от вкусове, миризми, цветове и въображение, става дума за китайската кухня, пък и за закриването на игрите. Смело мога да прогнозирам, че тържествата на следващите олимпийски игри, които ще бъдат в Лондон, няма да са така пищни. Добрата стара Англия не си пада по пукотевиците, въздържани са англичаните и съм сигурен, че те добре знаят как трябва да живеят и затова Великобритания си е Великобритания и паундът си е паунд. Китай е източният тигър, който все повече е световен тигър, а Великобритания е европейският дъб, който все така си е и световен дъб. Разликата между двете страни много добре личи и в техните кухни. Китайската ни е добре позната, споменах за нея току-що, феерия е тя и тържество на небцето и ума. Английската кухня е въздържана, ястията се приготвят по най-опростен начин, набляга се на хранителността и биологичната стойност. Един пример – сандвичи...

Ядете ли пасти? Значи имате място на барикадата. Човек и да яде пасти, и да не яде пасти, все има място на барикадата, само че от различна страна. Да припомним каква е връзката между пастите и барикадата – когато народът тръгнал гневен да превзема двореца й, Мария-Антоанета попитала “Защо се бунтуват тези хора?” Отговори ли й, че нямат хляб, тогава кралицата казала “Като нямат хляб, да ядат пасти!” Мъдро от кралска гледна точка. И достатъчно за ешафод от народна гледна точка. Но да оставим този тип крале, ние сме парламентарна република и ни интересуват други крале, примерно на музиката, като кралят на фолка Азис например, представям си какво яде този човек, но дори и не си направих труда да проуча диетата му, защото ние сме по-така хора и по-добре да се занимаваме с краля на рокендрола Елвис Пресли. Елвис много обичал да яде. Не само в края на кариерата си, когато е тежал 120 килограма, тоест с около 50 килограма повече от нормалното, но и през целия си живот. Ето какво споделя Кралят...

Кое е най-българското ястие? Обикновено се казва, че е бобът. Добре, обаче бобът е родом от Южна Америка и идва в Европа с Христофор Колумб. В Европа, тоест у нас, бобът става популярен към края на 16 век. А преди това какво сме яли? Специално в тези 111 000 квадратни километра от Европа, които населяваме ние, са се яли някакви каши, някакви грухани зърнени култури, които после са се варили, също яло се е и месо. А яйцата например българите сме започнали да ядем след Първата световна война, преди това никой не е помислял да изяде наведнъж две-три яйца, от които биха се излюпили две-три кокошки, с които пък може да се нахрани цяла голяма фамилия. Изобщо, автентичната българска кулинария не е така богата. Като хвърлим поглед само на най-популярните ни ястия и какво откриваме? Традиционният качамак е румънска мамалига. Чорба – бай Ганьо го е казал – турско ядене. Мусака – пак турско ядене. Кюфтета, една сакрална за българина храна – пак турско ядене. Гювечът, възпетият от големите българс...

Знаете ли кога се жени мечката? Според народния израз когато грее слънце и вали дъжд, значи мечка се жени. Не зная откъде идва това обяснение. Може би защото мечката е едновременно груба и весела. Нещо като китайската люто-кисела супа – хем е адски люта, хем продължаваш да ядеш, защото е много вкусна. Също както любовта, която е едновременно болка и наслаждение. Но да се върнем на дъжда и слънцето. Напоследък бях решил, че страната ни се е изместила към тропиците. Сутрин грее слънце, следобед вали дъжд като из ръкав. Много неудобно, даже жестоко. Човек тъкмо е приключил работа, преодолял е безкрайните улични задръствания и вместо да излезе за един час до парка или поне до близката градинка, той виси вкъщи и слуша шума на пороя отвън. От друга страна вечер човек е уморен. Цял ден е блъскал, после чистилището на градския транспорт и на уличните задръствания и вместо да си почине, ще ходи в парка. Обаче който е преодолял себе си и го е направил, знае че това е почивка. Различна от почивка...

Харесвате ли велосипедите? Много хора харесват велосипедите, но малко ги карат. Сякаш всички предпочитат тяхната четириколесна алтернатива, автомобилите. Ако се вгледаме в преминаващите автомобили, а това не е трудно, поради задръстванията те се движат удобно бавно, ще видим, че обикновено във всеки автомобил се вози един човек, тоест автомобилът е нещо като голям велосипед. Човек се пита разумно ли е двутонен джип с двигател 300 конски сили да се използва за превозването на един човек, та бил той дори и най-луксозната мутреса? Разбира се, че не е разумно, но то кое е разумно в нашия живот, та и придвижването ни да не е безумно? Това не ни пречи да помечтаем повечко хора да се придвижват с велосипеди. При съвършената дезорга-низация на движението, създадена у нас и при манталитета и възпитанието на огромна част от българ-ските шофьори, това е занимание за камикадзета, но нали мечтаем, тъй че всичко е възможно. Велосипедът е двуколесна машина, задвижвана от човек. Макар на пръв поглед д...

Вярна ли е поговорката “Човек се учи докато е жив”? Сетих се за нея покрай ваканцията. Първо излизат във ваканция най-малките ученици, после излизат във ваканция по-големите ученици, а след това и най-големите ученици. И щом човек се учи докато е жив, редно е да излезем във ваканция и ние, дето се учим след училището, учим ли се, значи и ние сме ученици, а щом сме ученици, полага ни се ваканция. Не говоря за годишната отпуска, тя е нещо друго, тя стига човек да отиде за малко някъде на почивка или да прескочи до село за да копае някакви лехи, обаче истинската ваканция е нещо съвсем друго. Спомням си какво беше ученическата ваканция. Който имаше село, отиваше при баба и дядо на село. В града оставахме съвсем малко деца и по цял ден скитахме в търсене на приключения. Къде можеше да откриеш приключения в града по онова време? В парковете, по улиците, във вътрешните дворове между жилищните кооперации. Спомням си, че ритахме топка на уличката, която минава от едната страна на нашия блок. Се...

Един малък тест – с майонеза или без? Какво е точно тълкуванието на този тест аз не зная, но се сетих за него покрай “Дърво без корен” на Николай Хайтов. В него героят, на стари години откъснат от селото си и пресаден в града, се оплаква на разказвача, че снахата каквото и да сложи на масата за ядене, полива го с майонеза, видяла в Германия, че така ядат, купила си машинка за майонеза и сега телешкото, свинското, сармите – всичко с майонеза. Както виждаме, налице е последица от сблъсъка на българина с европейската кухня и, съответно, на традиционната българска кухня с побългарената европейска. Но за това подробности след малко. Сега да видим каква е традиционната българска кухня. Особено правдиво я описва Иван Хаджийски, но тъй като описанието му е твърде пространно, ще избера един откъс за свинските пържоли по Коледа: “сега вече всяка сутрин, всеки обед и всяка вечер имаше свински пържоли – пише Хаджийски. – Но какво разбирате вие от вкуса на свинските пържоли, щом можете да ги ядете ...

Обичате ли когато се съберат три, четири, пет и повече почивни дни накуп? Чувал съм хора да се оплакват “Какво ще правим сега 6 почивни дни?!” Но съм чувал и оплаквания, че все работа, работа, край няма работата. За работата всеки сам се оправя, но за почивката съм склонен да изкажа скромното си мнение. Три, четири, пет и повече дни почивка наистина може да дойде в повече, особено ако човек я кара на пълен покой, в хоризонтално положение пред телевизора с кратки пешеходни турове до хладилника. Ако денят, в който четете тези редове е почивен, може би сега е моментът за един излет в планината. Ако прогнозата за времето за вашето населено място е добра, вземете, та метнете настрани книгата, слагайте здрави обувки, не забравяйте един сандвич и връхна дреха и поемайте в планината. Ако няма планина, не може да няма наоколо място, където си струва човек да си направи пешеходен излет. След цял ден обикаляне по баирите и трънаците, особено ако не сте чест посетител в такива места, вечерта ще сп...

За какво се сещате, като чуете думата “козунак”? Аз се сещам за мускули. Като бяхме деца, на мускулите на ръцете, по-точно на бицепсите и трицепсите казвахме “козунаци”, защото тези мускули като са добре развити, са преплетени като козунаци. “Глей ми козунаците” казва някой, запретва ръкава на фланелката и стяга бицепс да покаже какъв му е голям и развит. Детски работи, но човек ги запомня. Възрастните също забелязваме и запомняме. На Великден със семейството ми ходим на “Свети Георги”, много хора се събират там по празници, та и ние с тях. Докато тече службата, наблюдавам провиращите се. Винаги съм се чудил защо като се съберат много българи на едно място, винаги и непрекъснато някакви отделни индивиди или цели групички се промушват през тълпата от едно място към друго? Който е дошъл пръв е по-напред, дошлите по-късно са по-назад, промушването не е признак на добро възпитание. Още повече, че в промушването няма логика – хора се промушват напред, но също отляво надясно, отдясно наляво ...

Качвали ли сте се на покрива на вашия блок? И аз не съм се качвал на покрива на нашия блок. Мнозина от българите не са се качвали на покрива на своя блок, но смятат, че там ще е добре да има градинка. Това ми напомня за влизането ни в Евросъюза – мнозина от българите не са били в Европа, но смятат че там не е хубаво. Психологически това е нормално – за да приемеш нещо, трябва да го опознаеш. Значи мнозина от българите трябва да видят как е в Европа, това може да стане не като големи маси българи се изнесат в западна посока, а като направим тук да е като в Европа, тогава ще разберем хубаво ли е или не е хубаво. Между другото, тази идея за озеленените покриви си е съвсем европейска, крачка е в тази посока, защото в Евросъюза много се държи на екологията. Ние също много държим на екологията, нямаме друг изпор, понеже на земята у нас вече не може да се живее – улиците са задръстени с пъплещи димящи автомобили, тротоарите са задръстени с паркирани автомобили, а където няма автомобили, трото...

Как човек губи най-много енергия? Установено е, че човек губи най-много енергия гледайки. Затова за да си починем, ние затваряме очи. Между другото, излиза, че този, дето копае на полето или зида, или лее метал се уморява ако не по-малко, то поне еднакво с този, дето по цял ден седи в кафенето и гледа кой минава по улицата, да не говорим за посетителя в стриптийз бар, който гледа, та се къса. Това е мое предположение, учените засега гузно мълчат по въпроса. Сега за пестенето на енергия. Най-добре ще пестим енергия като си затваряме очите. Освен енергия, така и нерви ще пестим, и отрицателна енергия ще си спестим, да се говорим за ядове и черни мисли. Който не вярва, да хвърли сутрин едно око върху вестниците – достатъчен е един поглед върху цялото безобразие, което се е натрупало само за едно денонощие и е описано концентрирано в печата, за да ти се разбият нервите. И тогава човек си затваря очите, за да не си разбива нервите, с други думи пести си енергията. Само че после хвърля двойн...

Стараете ли се да живеете здравословно? Неслучайно казах “стараете”, в смисъл “полагате усилия”. Такъв е този наш живот, че не всичко зависи от нас. Аз например винаги когато мога, ходя пеша. Сутрин идвам в радиото пеша, вечер си отивам пеша, понеже по цял ден седя в разни пози. Опитвам се да живея здравословно, пък и обичам да разглеждам улиците и сградите, въпреки че ги познавам отлично, правя се на турист в собствения си град. И от това ми става приятно. Добре, обаче в един момент се погледнах отстрани и какво да видя – час пик, примерно булевард “Патриарх Евтимий”, колите са в три реда от тротоар до тротоар, пъплят едва-едва, аз ги гледам с пренебрежение, че се движа по-бързо от тях и изведнъж осъзнавам – всичките тези коли бълват зловонни газове, които аз поглъщам с пълни гърди. Смених маршрутите, тръгнах по малки улички, които също са приятни, но и по тях е пълно с коли, как да ходиш здравословно пеша при това положение? Да живееш здравословно днес като че ли е мисия невъзможна. ...

Трябва ли възрастните да играят? Аз лично не мога да кажа трябва ли или не трябва възрастните да играят, но те играят. Безброй са игрите, на които играят възрастните, освен спортни или хазартни игри, целият ни живот е изпълнен с игри и игрички. Като едни деца сме вързастните. А как играят децата? Въпреки че не ми личи и аз съм бил дете, та познавам нещата от първа ръка. До не чак толкова отдавна – до към 70-те и даже може би до към 80-те години на двайсти век, българските деца излизаха да играят с циганска баница в ръка. Спомням си, събира се тайфата край блока и всеки носи в ръка и ръфа по една филия, защото кой ще седне да закусва вкъщи, няма да си губи времето за игра. Тази циганска баница освен, че беше вкусна и засищаше, можеше да се яде докато човек играе на жмичка, на футбол, на гоненица, на стражари и апаши или докато кара колело. Впоследствие циганската баница беше изместена от компютрите, кроасаните и кетъринга, но е крайно време ние, възрастните, да я възкресим. Какво пречи ...