Проба

Чета репортаж за вчерашното заседание на съда по делото срещу Максим Стависки, който уби един човек и осакати тежко за цял живот друг (за леко ранените и дума няма да кажа) и перверзното ми чувство за хумор е доволно. Обаче нещо в мен казва “Абе какво става тук?!” Ето малко цитати, използвам информация от в-к “24 часа” : “Висшият прокурор Антон Лаков разплака вчера Албена Денкова, като се обяви изненадващо за отмяна на ефективната присъда на партньора й Максим Стависки, четена от Бургаския апелативен съд… … По думите му Максим е достигнал световни спортни върхове, представил е България в най-добрата й светлина. За да се стигне до това, е положил изключително много труд, което говорело за отличните му характеристични данни. Стависки имал и изключително добро процесуално поведение, той е оказал помощ веднага след катастрофата, възмездил е и финасово потърпевшите. Всичко това сочело, че процесът на поправяне, каквато е и целта на присъдата, е започнал за него още в първите минути след инц...

Слава Богу, човекът е освободен. Не, че ми дреме за него, но все пак човешко същество е. Много ми дреме обаче за страната, в която живея. От развитието на събитията около отвличането на Киро Киров, както и около други отвличания, човек веднага забелязва, че близките на похитения избягват да работят с полицията. Това е не толкова, понеже нашите полицаи са некадърни – те са показали, че ако искат, ако ги напъне някой властимащ, могат да вършат работа, колкото защото хората смятат, че те са дълбоко корумпирани и свързани с похитителите. Дали това е вярно, само полицаите и техните евентуални престъпни партньори знаят. В цивилизованите страни при отвличане хората си партнират с органите на реда. Не, че винаги краят е успешен, но похитителите трябва да знаят, че ще бъдат гонени до дупка и дори, че няма да получат откуп – това обезсмисля действията им. Пример Италия – за да ограничат отвличанията, властите приеха закон за блокиране на всички активи на жертвата за да не може да бъде изплатен о...