Проба

Всъщност мостовете са три и са построени в Лондон, дължината им е 12 метра.

И през тази седмица рових доста из Интернет форумите и една от най-коментираните теми бе искането на министър Вълчев кандидатите за шофьорска книжка да имат завършен десети клас. Прочетох стотици мнения и от тях подбрах няколко: moni: “Това хубаво начинание само ще вдигне цената на книжката, която е купена без изпит.” severance предлага на шега: “Направо да въведат нов предмет “шофьорлък” в 10-ти клас. На завършилите, книжките ще ги дават комплект с дипломите.” А пък на мен това ми звучи разумно, като гледам как карат доста шофьори, като хванати от гората, може би е добре в училище да им набият в главите как се кара. Не, че ще карат по-добре, но поне да се правят опити. Впрочем не само аз мисля така, но и други хора, примерно uragan: “Съгласен съм с това предложение защото на пътя има много неграмотници.” Ето какво е написал и milcho: “Съгласен съм с образователения ценз за книжките, но говедото по нрав и да завърши висше пак ще бъде говедо на пътя…Нейсе…” Тук в разговора се вклинява С...

Има едно просто правило, което не съм измислил аз, но използвам откакто пиша. То е за определяне на пълен и кратък член. Много хора изпадат в ужас или просто игнорират правилата, когато стигнат до въпроса "Пълен или кратък член?" А определянето му е изключително просто и след малко практика, става механично, без никакво усилие. Правилото е: Когато думата може да се замени с "той", значи трябва да се напише с пълен член; когато думата може да се замени с "него", значи трябва да се напише с кратък член. Примери: "Какъв да е той?" - значи трябва да се напише "Какъв да е членът?" "Правило за него" - значи трябва да се напише "Правило за члена". "Той мина по него" - значи трябва да се напише "Човекът мина по моста". Толкова. И сега ако не е ясно...

Майстор на краткия разказ. Чудесни градски разкази. Един от най-добрите съвременни български писатели.

Като гледам поредната проверка за “служители”, този път сред журналистите и си спомням как навремето вербуваха мен и моите колеги от Университета. Това се случи някъде през 1986-87 година, минали са 20 и повече години, струва ми се, че вече мога да разкажа…  icon detective Как ставаше вербуването   един вариант Процедурата беше рутинна, всяка година се провеждаше с поредния випуск и при мен изглеждаше така: След като приключихме трети или може би четвърти курс, един ден ни съобщиха, че трябва да се съберем в едикоя си зала, но само студентите от София. Бяхме подочули нещо и любопитството ни гризеше. Събрахме се, на срещата дойдоха двама с костюми, незабележими и наблюдателни, явно им щракаха пипетата. Представиха се, че са от милицията (тогава така се наричаха полицейските органи, голяма част от днешните корави ченгета са си натурални милиционери) и ни приканиха ние също да се представим един по един, като те ни отмятаха в свой си списък и явно ни запомняха твърде добре. След ...