Един подробно редактиран текст

Наскоро в клуб "Литература" на clubs.dir.bg прочетох един много хубав текст, похвалих автора и не се стърпях да му кажа как би трябвало да се редактира той, за да стане по-хубав. Понеже се получи нещо като показно как се редактира, слагам постинга и тук, за който се интересува. Първо текста: Има едно място, високо горе в планината, където има много зелено, няколко полусрутени къщички и една вековна баба. Бабата винаги се усмихва, когато минеш покрай нея, но никога не казва нищо. Махва ти с ръка, все едно е добрият дух-пазител на мястото. Въпреки, че е почти необитаемо, мястото е живо. След толкова години забравеност, дворчетата сякаш са започнали да се съединяват и да образуват едно цяло. Оградите между тях са съборени, портите отдавна са паднали, къщичките си ходят нощем на гости. Дори вятърът там е добър. Никога няма да се случи да те удари в лицето или да те ощипе. Единствените книги там са некролозите. Те разказват истории. Показват лицата на героите си, обясняват ти кой...