Проба

Ще нарека човека, с когото обменихме няколко имейла, господин Хикс. По-загадъчно е, пък и не зная дали той би искал да публикувам името му. Господин Хикс: Da ti imam samochuvstvieto! Ako s gledane stavasche-kucheto stesche da stane mesarin, a ti-poet! Весел: Благодаря за Вашето писмо, то ми подсказва, че все пак съм Ви заинтригувал Да, аз имам самочувствие като професионален писач или, ако предпочитате, писател. Автор съм на стотици текстове и сценарии, които са излъчвани и публикувани в най-различни печатни и електронни медии. С гледане кучето няма да стане касапин, а и аз няма да стана поет - поезията не ме влече като автор, интересна ми е само като читател и то отделни стихотворения. Любопитно ми е дали сте схванали главното - че предлагам помощ на хора, които искат да се занимават по-сериозно с писане. Това, с което мога да им помогна, е това, което знам - било от другите, било от собствен опит. А вие какво можете да им предложите? Господин Хикс: Желая Ви творчески успехи и здраве....

Около седмица след като пуснах съобщение за тази страница в някои форуми, реших да ги обиколя и да видя какви са реакциите там. Ето какви са към днешна дата, публикувам ги тук по реда, по който обиколих форумите, т.е. както дойде. clubs.dir.bg - култура и изкуство - литература : зу - тъкмо от известно време споделям с приятели, че смятам Ерик-Еманюел Шмит за един от най-добрите писачи-занаятчии. Никаква претенция за гениалност, но чудесно усвоен занаят, с всичките му тънкости и рефлекси. С това печели почти бзрезервното ми уважение. Смятам думата "занаятчия" и в този случай, и в подобни нему, за особено почетна. Виж, като опре до неподплатено със занаят вдъхновение (с кавички или без) там си замълчавам. Не от възхита, във всеки случай. :) DarkSide - от няколко години се интересувам любителски от професионалното писане ... досега в БГ не съм намерил нищо интересно по въпроса, но пък тук, на Запад е пълно с книги за това ... имам вече скромна колекция от десетина такива книги...

Обикновено в живота старите номера винаги минават. Може би защото са проверени от времето. Естествен подбор някакъв. В писането старите номера също минават, обаче както и в живота трябва да се внимава с тях. Защото като те хванат и ти казват "Хайде стига с тези стари номера!" Или просто спират да те четат. Ето някои стари номера, за които се сещам в момента: - Пълнене на място . Навремето, когато на писателите се е плащало на дума и на място, те са гледали да пишат колкото се може по-дълги писания. Прочетете примерно "Тримата мускетари" или нещо от сорта. Страхотна книга и в нея откриваме стар номер за пълнене на място - някой съобщава нещо и другите участници в сцената веднага започват да ахкат и охкат - "Какво говорите?!" "Не може да бъде!" "В името на всичко свято, да вярвам ли на ушите си?!" "Охо!" и т.н. Сега този стар номер се използва масово в латиносериалите. И понякога, когато човек иска да създаде определена атмосфер...

Има някои златни правила, които хората са извлекли от многовековния си опит и си предават един на друг. Има такива правила и в писането. И както е при другите златни правила, и тези в писането често пъти не се спазват. Човек си казва "тези ли ще ми кажат" или пък "ще вървя по свой път". Накрая открива за пореден път топлата вода, обаче загубеното време си е загубено време. Ето някои златни правила, които не съм открил аз, но съм готов да се подпиша под или над всяко от тях (и го правя): - Човек прочита първо заглавието . Не го ли грабне заглавието, пиши го загубен като читател. Заглавието трябва да е неочаквано, шокиращо, само по себе си да е миниатюрно произведение на изкуството. Може друго да няма, обаче без заглавие не може. Страхотни майстори на заглавията има много. Сещам се за Норман Мейлър - как да не прочетеш книга, която е озаглавена "Мъжагите не танцуват"? Или пък Валентин Пламенов, лека му пръст - "Китовете се самоубиват в неделя", ...

Заглавието е извадено от текста на стара бойна песен. Защото е готов алгоритъм за действие. Да го разтълкуваме. Тълкувание 1: Да се учим, да работим, т.е. хем да се учим, хем да работим. Най-добре човек се учи работейки. Освен това, работейки, въпреки че се учи, той ще напише все нещо, дето става за публикуване, може и в по-непретенциозно издание, може даже онлайн (няма срамна публикация, някои хора по вратите на тоалетните и по седалките в градския транспорт публикуват), но нещо, изработено от него, ще види бял свят и читатели, а от това по-приятно за пишещия няма, особено когато е в ранния етап, когато се учи. И най-важното - като напише нещо човек и го предложи на другите за мнение, той ще види как се приема то, ще започне да се учи не само да пише, но и да приема реакцията на публиката, да я предусеща и да пише така, че да предизвиква желаната от него реакция. Тълкувание 2: Да се учим да работим - липсващата запетая ни показва нещо много важно за начинаещия писач - да се научи да р...