Проба

Ако човек прекалено много се юрка, ще се повреди. В крайна сметка всяка работа, особено писането, трябва да е и удоволствие. Да станете рано сутрин с махмурлук и да седнете пред компютъра само и само защото сте си поставили норма от едиколкоси знака на ден, не си струва. Ако, не щеш ли, се превърнете в  професионалист, достатъчно ще се изтезавате с писане. Щом не ви зависи хлябът от това, пишете само когато ви е приятно. Това е и точна проверка пише ли ви се. Ако се окаже, че от цял месец три дни ви се е пишело, може би е добре да се насочите към класическата китара...

Едно от най-мощните лекарства срещу мързела (след тоягата) са парите. Мислете си какво ще си купите със спечелените с писане пари. Разбира се, правете това когато не пишете. Като спечелите някой лев с писане, почерпете се, купете си нещо за награда. Плащайте си за да пишете, примерно по левче на час или на 1000 знака и после с тези пари си купувайте време за гледане на телевизия или за игра на компютъра, примерно по левче на час. В крайна сметка, ако не стане с пари, може да опитате с тояга...

Определяйте си норма и я изпълнявайте и преизпълнявайте. Професионалното писане изисква рутина, тя те увлича и ти помага всеки ден да сядаш на компютъра и да пишеш, вместо да редиш пасианси, примерно. Ако пишете фейлетони, нормата може да е два фейлетона седмично. Ако пишете роман, може да е 4 000 знака дневно. Важното е да не е прекалено малка или прекалено голяма. Ако си поставите норма 500 знака, не си струва - един фейлетон е от порядъка на 2 до 3 хиляди знака. Разбира се, ако сте прекалено заети с основната си работа, с която си вадите хляба, по-добре е да пишете по 500 знака на ден, отколкото изобщо да не пишете. Ако пък си поставите норма 15 000 знака и прекарвате по 10-15 часа в писане, за да я изпълните, скоро ще грохнете и ще се отвратите от писането (и ще минете към рисуването...) Нормално е съвсем начинаещият да пише за няколко часа само няколкостотин знака. Ако го прави всеки ден, скоро ще забележи радващо увеличение на скоростта на писане. Не тя обаче е целта на занятието...

Нека да го кажем направо, ясно и категорично - човешко е да те мързи. Нещо повече - природно е, най-естествено. Ако имате домашно животно, обърнете внимание каква наслада изпитва то от мързела. Природата така е създала всичко - от водата през котарака до човека, че избира пътя на най-малкото съпротивление. Добре, обаче писането с мързел не става. Не мога да се сетя за човек, който мързелувайки е издал суперкнига, спечелил е много, станал е страшно известен. Мързелът е най-големият лукс, който малцина могат да си позволят. Затова се налага някак си да го преодолеем. Бродейки из Мрежата съм попадал на най-различни рецепти за борба с мързела или, както го наричат по-срамежливите, за вдъхновяване, които популярни и не толкова популярни писатели споделят. Ще ви разкажа какво си спомням по въпроса, както и за това, което лично аз използвам, за да се преборя с мързела. Борбата с мързела - Тръбата и бойният кон Борбата с мързела - Свобода! Борбата с мързела - Парата прави бо...

Мнозина не пишат, защото нямат вдъхновение. Не им е дошла музата. Ще ви кажа какво значи да ти дойде музата, но след малко. Нека първо да ви разкажа какво е писането, като дейност, не като творчески акт и прочее, ще ви разкажа за него като вулгарен материалист ("мозък - мисъл, черен дроб - сок"). И така, какво е писането - такова, каквото аз съм го усетил: Идеалният вариант на писане, поне при мен е така, е когато сякаш, че някой ти диктува. Пръстите препускат по клавишите, връщат се механично за да оправят някоя печатна грешка или за да редактират от ход някоя дума, да махнат или прибавят прилагателно, да превърнат авторовата реч в пряка или обратното, да вмъкнат изречение... И всичко това става с бързината, с която човек пише на компютър (или на ръка, или на пишеща машина). Мозъкът работи на бързи обороти, поне така ми се струва, но в действителност не мисля, не си казвам "Този герой ще го кръстя така" или "В случая "смешен" е по-добро прилагателно ...

Всички опитни писатели твърдят, че предварителното обмисляне и трупането на предварителни бележки (бележки се трупат през цялото време на писане когато се работи върху нещо по-голямо, човек пише по няколко часа на ден, но мозъкът му работи по темата през цялото време и хрумките трябва да се записват веднага, иначе голяма част от тях се забравят)  е изключително важно. Когато става дума за фейлетон, това може да е едно изречение или виц, когато става дума за разказ, това може да са две-три изречения, но когато се работи върху нещо по-голямо - пиеса, новела, роман, без предварителни бележки нещата няма да станат както трябва или поне ще станат по много по-мъчителен начин. При писането на моя роман "Пиксел" нещата с предварителното обмисляне и трупането на бележки стоят горе-долу така: - Половин година го обмислях и трупах бележки, една година го писах. - Романът излезе към 250 машинописни страници (за чедата на следмашинописната епоха - 1 машинописна страница е 1800 знака...

Тази карта показва как стоят нещата с броя на пациентите, за които се грижи един лекар по света. Не зная доколко е вярна – доколкото ми е известно моят личен лекар има записани около 2 000 пациенти, а в картата за България пише 280:1, но така или иначе тя дава някаква обща представа. Обърнете внимание на Африка! Източник: www.doctorsoftheworld.nl (вече не е еактивен?!)